Знаете ли.. вчера се запознах с една жена. Беше на 28 години.
И беше болна от анорексия.
Две години съм била в този ад, а и още ми е лесно да се върна. Замислих се от колко време ли жената носи този товар на плещите си.
Това ме провокира да създам блога.
Нека да си поворим малко за училищният тормоз. За депресията. За хранителните разстройства. За самонараняването. За самоомразата.
За мое огромно съжаление, в България почти не се поглежда върху тези проблеми.
А това, драги мой читателю, е огромна грешка.
Но тъй като не мога да променя нищо по управата ни, мога да се опитам да помогна. 
С този малък блог.
Искам да знаете, хора, страдащи от това, че не сте сами. Че има някой, който знае през какво преминавате, и че този някой иска да ви помогне.
И ако успея да покажа поне на един от вас красотата от света, то ще бъда безкрайно щастлива.
Та.. всеки с такива проблеми, нека се чувства свободен да пише. 
Всеки, имащ какъвто и да е проблем, може да се обърне към мен в коментарите или на лично съобщение, както и на е-mail : joana.krasteva@gmail.com
Тук съм, за да ви помогна. 
Тук съм, за да спра болката ви.

Заела си се с благородна, ала трудна задача, желая ти успех в нея.
Може би, ще е добре да използваш малко по-голям шрифт в постовете си, за да се четат по-лесно.

Благодаря. с:
И.. да, следващият пост ще е определено с по-добър шрифт.
Have a nice night! ^-^

Това, че сте ''решили проблемите'' на една група хора, не означава, че няма и други.

- с, което се захващаш е полезна и благородна задача. Има много хора в такива депресии. Пожелавам ти успех в начинанието. Силни думи са, че си тук за да спреш болката. Изисква се голяма отговорност.........няма да ти е лесно! Поздрав!

Не, нямам специалност психиатрия.
И от личен опит мога да кажа, че човек в подобно положение е по-вероятно да се вслуша в някой, който е бил на неговото място, от колкото в психиатър/психолог. с: